Трети март не е просто дата от националния календар; това е символ на непреходния копнеж на един народ да бъде свободен. Днес отбелязваме годишнината от подписването на Санстефанския мирен договор. Макар историята да показва, че този дипломатически акт е само първата стъпка към едно дълго и болезнено национално обединение, белязано от последващи разделения, Трети март остава свещен за нас. Той олицетворява идеала – извоюваното право на българите отново да бъдат творци на собствената си съдба.

Кулминацията на този безпрецедентен героизъм са августовските боеве на връх Шипка. Изправени пред многократно превъзхождащ ги противник, без достатъчно боеприпаси, българските защитници демонстрират пълния триумф на духа над материята. Те осъзнават, че на техните плещи лежи съдбата на милиони, и избират смъртта пред отстъплението. Тяхната съзнателна саможертва е гениално синтезирана в класическите стихове на Иван Вазов:

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век!“

— Иван Вазов, „Опълченците на Шипка“

Отговорност на съвременното поколение е не само да съхранява историческата памет, но и да защитава идеалите на Възраждането чрез образование, критично мислене и активна гражданска позиция. Само така саможертвата на героите от Шипка придобива своя истински, непреходен смисъл.

Поклон пред паметта на падналите за свободата на България! Честит Национален празник!