Съчинения по въображение
Учениците от трети клас създадоха съчинения в часа по Развитие на речта с тема Съчинение по Въображение. Представяме някои от тях.
Вълшебствата на Франция
Ема Хофман, 3 клас
Знаете ли колко е хубаво и вълшебно да живееш във Франция? Сигурно някои от вас знаят, но за тези, които не знаят, ще ви разкажа как за три дена се сбъднаха много мои мечти. Една вечер в България вечеряхме и изведнъж аз чух едно тропане, но не му обърнах внимание, а продължих да си говоря с мама, а после си легнах.
На сутринта се събудих в леглото си. Погледнах на горния креват и видях, че Антония е станала, затова отидох в хола. Видях как всички да се струпали на прозореца и реших да погледна от другия прозорец какво става. И какво мислите, че видях? Айфеловата кула, разбира се, и не можете да си представите колко се зарадвах! Така заживяхме в същия апартамент като в София, но бяхме в Париж. Разбира се, това как се озовахме във Франция остана голяма загадка. На следващия ден обядвахме френски салам върху багета, а за десерт – кроасан с шоколад.
Сигурно се чудите какво друго се е случило? Е, след малко ще разберете! След обяда се разходихме и когато се прибрахме, Барки – моята любима акула – ни посрещна. Аз извиках от радост, защото той беше жив, но в същото време малко се смутих, защото това значеше, че Антония ще ме дразни повече.
На третия ден отидох на училище. То беше същото – учителите бяха като предишните и децата също. Имаше обаче нещо различно. Всички говореха на френски, но аз ги разбирах. В същия този ден ме приеха в един известен актьорски клас, в който започнахме да репетираме пиеса на Шекспир.
Ето това се нарича хубав живот! Така че, ако сте си помислили, че това не са ми истинските мечти, които се сбъднаха – грешите! Сега мога да отида в София и да кажа на всички, които ми говореха лоши неща за Франция, че нищичко не знаят.
Вълшебната пица
Владимир Атанасов, 3 клас
Отидох в Италия заедно със семейството ми, но знаете ли, че отидох там главно, за да ям пица. Смешно, нали? Да, смешно е, но е точно така!
Е, стигнахме в ресторанта, поръчах си една пица – „най-хубавата на света“ или поне така пишеше за нея в интернет. Така де, те дойде и я опитах и все едно се пренесох в света на пицата! Плувах в реки от сосове, валеше дъжд от пеперони и всякакви такива невъзможности. Когато този сън отмина, се опитах да кажа, че пицата е прекрасна на вкус, но мама и тате ме гледаха толкова учудено – все едно виждаха някакъв апокалипсис! Така разбрах, че всъщност от съставките на тази пица съм проговорил на италиански. От една страна беше хубаво, защото вече можех да комуникирам с доста повече хора, но пък от друга – не, защото вече нямаше да мога да си общувам с роднините ми. А моите близки са най-важните ми хора! За какво ми е пък да говоря италиански, когато не мога да си говоря с роднините ми? Предпочитам да го науча сам!
След няколко дена, когато отидох на училище, ми беше трудно, но после започнах да си спомням и отново проговорих на български. Вече знам и български, и италиански!
А сега „Аривидерчи“, което на италиански значи „Чао“.
Аз като животно
Дарина Ракова, 3 клас
Една вечер, докато вечеряхме, толкова много ми се доспа, че направо започнах да се унасям. Докато заспивах мама и татко си говореха за предстоящата родителска среща.
Изведнъж си представих, че отивах на училище, но когато се огледах, видях, че съм с нови черни панталони. Върху тях имаше много бутони в различни цветове. Реших да натисна синия. Когато го натиснах, изведнъж станах катерица. Тогава не знаех какво да правя, защото закъснявах за час. Започнах да натискам всякакви бутони, но нещата само се влошаваха. Какво ли не бях: тигър, лъв, гущер, папагал и др., но не и човек. Накрая от паника тичах, скачах, летях, дори пълзях, но нищо не помагаше. Реших да отида при горския лекар – Бухльо. Той живееше в дървото, близо до моето училище. Тичах колкото се може по-бързо да стигна до него. Когато вече бях при д-р Бухльо, той ме прие в кабинета си. Разказах му всичко и го питах дали може да ме превърне отново в дете. Той се замисли и се сети за един начин. Каза ми, че трябва да отида на училище и да се казвам „Животинче“. И после да направя всичко възможно някой да ми стане приятел. Аз отидох на училище в моя клас. Там имаше нов ученик на име Йоан. Той ме видя и се запозна с мен. Йоан винаги беше искал да си има домашен любимец. Ние се сприятелихме и аз отново станах човек.
Въпреки че Йоан искаше домашен любимец, ние си останахме приятели.
Захарен памук
Лора Шопова, 3 клас
Малката Мими седеше на леглото си и съзерцаваше облаците. Тя постоянно се питаше „Какво ли има там горе?“. По едно време й доскуча само да гледа в една точка и реши да излезе навън. Сложи си якето, обу си обувките и отвори входната врата. Изведнъж й хрумна идея. Тя се втурна към най-високия небостъргач и започна да се катери.
Когато стигна горе, скочи и се понесе в небето. Имаше толкова много облаци, че от тях почти нищо не се виждаше. Изведнъж нещо просветна, три бели създания тичаха наоколо. Приличаха на бели коне, но синееха леко, а освен това бяха с три крака – един отпред и два отзад. Тя се загледа в тях, затича се и скочи. Озова се на гърба на едното. Поязди го малко и слезе.
След това Мими реши да пробва облака. Беше малко безвкусен, но ако му се сложеше малко захар, щеше да е прекрасен. Тя си отчупи малко и слезе. Долу, в дома си, тя смеси облака с малко захар и го подаде на баща си да го опита. Когато той го пробва, лицето му светна. Мими реши да кръсти сместа „Захарен памук“.
И до ден днешен ние ядем от него.
В час по химия
Мая Иванова, 3 клас
Беше сряда. Имахме час по химия. На мен ми се спеше. Трябваше да направим „отвара“, с която се убиват мухи, но аз сложих повече капки от една съставка. Тогава моята колбичка нещо започна да бълбука. До този момент не бях наясно, че ако сложиш повече от нещо, ще се получи съвсем друга отвара.
Докато гледах бълбукащото нещо, изведнъж започна да излиза нещо много странно. Какво ли беше то? От колбичката изскочи огромна зелена глава, след нея излезе и зелено тяло, а след това – огромни крила и крака. Това беше огромен летящ динозавър! Всички мои съученици започнаха да пищят и крещят, но този динозавър беше добър. Сложих му каишка и му дадох да яде месо. Той обаче не беше месояден, затова му дадох листа от дървото в двора на училището. Изхрупа ги всичките наведнъж! Сетих се, че щом има крила може да лети. Качих се на него и излязох от училището. Да седиш на динозавър е много забавно, а особено да летиш с него. Кръстих динозавъра Дино. Той ме поведе на някъде, където никога не бях ходила. Беше много забавно! Дино ми направи знак да се държа здраво. Полетя с толкова бърза скорост, че косата ми се вееше в небето. Имах чувството, че се движа по-бързо отколкото на магистрала.
Най-накрая пристигнахме. Беше странно място, близо до Екватора. Аз бях с яке, защото по време на полета си беше студено. Веднага се съблякох и останах по тениска. Там, където ме заведе Дино, нямаше други хора. Имаше само едно огромно чисто езеро и много пясък. Там си направихме къща.
Тогава стана нещо много странно. Озовах се в леглото ми вкъщи. Тази история остана мистерия. Какво ли е станало наистина?
